Какво е травмата?

Травмата не е събитието, което се случва на даден човек. Тя не е стимулът отвън, който връхлита и опустошава. Тя е неотреагираната емоция спрямо този стимул. Травмата е факт, когато настъпи декомпенсация, когато ресурсът за справяне е недостатъчен. Травматично би могло да бъде както наличието на интензивна и неотреагирана негативна емоция, така и натрупването на липса на положителни емоции.

Както базисните, така и почти всички травми, се формират в детството. Защо?

Разбира се, тогава сме истински уязвими и зависими. Но след това, в живота ни като възрастни, ние не сме и ако се чувстваме зависими и ограничени, това е нашата травма. И ако ни се случва да попадаме в едни и същи ситуации, които са болезнени за нас, а ние реагираме по един и същи деструктивен начин, това е нашата травма, нейното материално, видимо измерение. Травмата се впечатва на психично и физиологично ниво и се отразява на нашето здраве, на поведението ни, на качеството на нашия живот
и взаимоотношения по ограничаващ, често – разрушителен начин.

Напоследък, все по-често се говори за “травмата”, модерно е. Но е и от ключово значение. Една от причините за наличието на тази необходимост е, че през последните десетилетия се раждат по-чувствителни деца. Това не е случайно, но бих искала да обърна повече внимание на това, че всички деца поначало са чувствителни, уязвими и е естествено, и е “нормално” да е така. За съжаление, продължавам да наблюдавам у много родители и прародители – възприятието, че е “нормално” едно бебе да плаче, че детското страдание, детските сълзи са достойни за пренебрежение… Че децата плачат за дреболии или още по-пагубното за детската психика – плачат, за да манипулират, плачат, защото искат да привличат внимание. Разбира се, всичкото с негативна конотация, която води до травмообразуващото поведение на родителя. Няма как в този кратък текст да обхвана всички проявления и измерения на травмата, всички предпоставки и отражения. Но считам за лична кауза да повтарям следното: така както може да страда едно бебе, не може да страда възрастен. Така, както може да страда едно малко дете, не може да страда възрастен. Бебето преживява огромно страдание само от това, че е бебе. И има нужда от нагласата и възприятието на родителя за това. От ключово значение е родителят да знае това, за да има готовност и да съумее да отрази и реагира на тази чиста болка. Как и защо страда бебето? Представете си да сте напълно зависим от друго човешко същество през цялото време, за всичко. Това е. Вярвам, че една малка промяна в нагласата и възприятието, може да промени цялостното преживяване и подход на родителя, а това да създаде предпоставки за повече здрави деца, които порастват в по-малко травмирани възрастни.

Не е задължително непременно да се случва нещо “лошо”, травматично е и когато не се случва нищо “добро”. На всяко човешко същество, пръкнало се на този свят, се полага квота “безусловна любов”, която е жизнено необходимо да получи от порасналите деца около себе си, за да може да оцелее и функционира по здрав начин. А тази любов може да даде този, който в достатъчно добра степен, е излекувал своите травми.