Завършила съм магистърска програма по Психология на здравето към СУ “Св. Климент Охридски”. Сертифицирана съм за консултант по системна фамилна терапия към Институт по фамилна терапия – България.
Имам личен опит от участие в психодрама група и индивидуална терапия. Преминала съм множество тренинги, семинари и други кратки обучения в различни психотерапевтични модалности, свързани с развитие себепознание.
Стартирах частната си практика през 2019 година.
Подходът ми при работа може да се определи като холистичен, интегративен. По време на терапия с клиент, настройвам съзнанието си по специфичен начин. От една страна се дистанцирам напълно от собствения си личностен смисъл, “забравям” знанията си, което ми помага да оставам в ролята на неосъждащ и безкритичен наблюдател, от друга страна и същевременно – присъствам и участвам автентично във взаимоотношението – като човек, със своите чувства, емоции и мисли, които се пораждат “тук и сега”, съобразно динамиката в терапевтичната връзка.
По този начин съумявам да погледна към всеки въпрос, проблем, неприятен физически или психически симптом на клиентите ми през една по-цялостна перспектива, като на парче от пъзела на живота, наред със съзнанието и признанието за невъзможността да се обхване изцяло необятният човешки, личен, уникален преживелищен опит.
Насърчавам и подпомагам клиентите си да погледнат към своя дискомфорт смело, да не извръщат поглед встрани, да чуят/почувстват/видят какво послание носи този дискомфорт за тях. Когато посланието е предадено и прието, дискомфортът е изпълнил своето предназначение и присъствието му се обезсмисля. Тогава той си отива.
Дискомфортът не се пръква случайно, болестта не се пръква случайно и винаги има възможност за изцеление.
Системната перспектива, чиито идеи и концепции, в по-голяма степен са в синхрон с моите вярвания, не се изчерпва с подходи, методи и техники за терапия на двойката или семейството. В същността си Системният подход предава/заразява с определен начин на мислене – за всяко нещо като за част от нещо друго, неотделимо и в непрекъснато, нелинейно взаимодействие.
Забелязвам, че независимо за какъв дискомфорт и страдание става въпрос (проблеми в партньорските взаимоотношения, екзистенциални въпроси, личностни разстройства, зависимости, тревожно-депресивни разстройства, хранителни разстройства и т.н. и т.н) някъде недалеч, се открива преживяване за липса на свързаност, липса на усещане за цялостност, на частицата “не”, последвана от желаното – не-любов, не-радост, не-здраве. А липсата на свързаност, се лекува със СВЪРЗАНОСТ.
Но дотук с “общото”, защото пътят, който води към преживяване на повече свързаност… на повече от желаното, е уникален и различен за всеки човек. Няма универсална и вълшебна формула, рецепта, техника, интервенция, която изцерява наред. Да, пътят е различен при всеки, но и ВЪЗМОЖЕН при всеки. Да, в определени рамки и с известни ограничения, всеки проблем е решим, но изисква промяна – често трудна, болезнена и понякога – само привидно предпочитана и желана. Промяна, която единствено ти можеш да възнамериш и осъществиш. Аз съм уверена, че мога да те подкрепя в това начинание, защото опитът ми не идва единствено от книги, теории, обучения, външни авторитети и т.н. Аз действително живея това, което споделям, филтрирала съм техниките и информацията през своя личен опит, тестирайки и знам какво влияние имат. Подкрепям клиентите си да преоткрият своята автентичност, спонтанност, уникалност, да подсилят силните си страни, да прогледнат в “слепите си петна” и тъй нататък, не защото съм прочела някъде колко е здравословно, а защото първо съм излекувала себе си от възпитанието в “не-автентичност” и “не-спонтанност”, и съм преживяла оздравителния ефект. Не избрах науката за човешката психика за да отговоря на своите въпроси и за да излекувам себе си. Лекувам се “помеждудругото”, по необходимост. Освободих се от много травматичен опит, изразяващ се в определен период през паник атаки, тревожност, страхове, невротични състояния и поведения, с всичките им краски и компилация от изражения и проявления. Излекувах алергия от типа “с неясен медицински характер”, множество психосоматични симптоми(популярно схващане), иначе поначало всеки симптом е психосоматичен, доколкото дефиницията на понятието не се изчерпва с популярното: “липсва органика”, а по-цялостното схващане – за всеки симптом като проявление на неотделимото – психотелесното. Но това – “помеждудругото”… Помня, че от 3-4 годишна се чувствах човеколюбец, изпитвах осъзнато любопитство към живота, задавах екзистенциални въпроси, интересувах се от пътя на емоциите, енергията, душата, отвъд видимото и материята, имах мисли и чувства за мислите и чувствата си, анализирах игрите си и винаги съм знаела, че ще се занимавам с някакъв вид лечителска дейност. Днес, мога с дръзновение да заявя – още ме държи!
Последни коментари